15 сент. 2011 г., 20:49

Под целувката на солено море...

896 0 11

Под целувката на солено море...

 

Беше лято, сред дъхави залези

свиваха дом полудели вълни,

глухите стъпки по мокрите пясъци

градяха пенливи следи...

 

Чайки пробуждаха крясъчно изгрева, 

превиваха уморени криле,

после, смутени от шум сред чадърите,

се стремяха към мокро небе...

 

Бледо небе, ярки спомени -  

капки безкрайност по див хоризонт,

във косите си пазя звездица отронена,

да ме връща във летния дом...

 

Да потъвам във плажните барове,

после в хладните морски ръце,

да се стапям - следлунно сияние

под целувката на солено море...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радосвета Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...