Под целувката на солено море...
Под целувката на солено море...
Беше лято, сред дъхави залези
свиваха дом полудели вълни,
глухите стъпки по мокрите пясъци
градяха пенливи следи...
Чайки пробуждаха крясъчно изгрева,
превиваха уморени криле,
после, смутени от шум сред чадърите,
се стремяха към мокро небе...
Бледо небе, ярки спомени -
капки безкрайност по див хоризонт,
във косите си пазя звездица отронена,
да ме връща във летния дом...
Да потъвам във плажните барове,
после в хладните морски ръце,
да се стапям - следлунно сияние
под целувката на солено море...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
