27 янв. 2013 г., 11:23

Под чадъра

474 0 1

И аз скучая под чадъра.

Събирам сили и лъчи...

И слушам само "дъра-бъра",

под дъжд от огнени лъчи!


Тук дрезгав детски глас ридае.

Там водят пазарлък за сладолед.

И някакъв транзистор лае,

убива всички ни наред...


Морето плиска във прибоя,

разплисква пръски и гърми...

На лятото аз чувам воя -

ще ни направи на сърми!


Дойдох във Варна  на почивка.

И от почивката съм уморен!

От тази мозъчна промивка,

дойде досадата във мен...


Живея като във хипноза,

от този хаос покрай мен,

скучая като в лоша проза,

и тъй прекарвам ден след ден!


От нерви ще се изядеме!

Закуска. Плаж. Храна и Сън...

И скука, дявол да го вземе!

Едно и също в мен и вън!


20.08.1980 г. Спортпалас - Варна

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...