5 июн. 2015 г., 21:35  

Под Хребета на бъдещето

1.2K 1 20

 

Зад всеки камък бавно се надигат

мъглите на отминалото време. -

Пълзят към върховете, но не стигат

на бъдещето шеметния Хребет!

 

 

Бел. на автора. Това стихотворение намери място в Капсулата на времето в Антарктида.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тя е разплаквала и мен, Пепи! Защото е любимата ми песен. Радвам се, че хареса. Лека нощ и красиви сънища!

    Благодаря ти, че оцени, Адажиото! Хубава вечер от мен!
  • Благодаря за поздрава Мисана, разплака ме тази песен. Бог да те благослови. Лека вечер и усмихнат неделен ден!
  • Благодаря ти за поздрава Мисана! Точно от такава музика имах нужда в съботната вечер. Лека нощ и усмихнат ден утре!
  • Мерси, че оцени, Цвети!

    Благодаря за хубавия коментар, Роси, а също че оцени текста ми!

    Лека вечер и на двете ви и много празнично настроение!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...