19 мар. 2022 г., 12:41  

Под наем 

  Поэзия
385 7 10

Живея под наем, откакто неволно разбрах,

че собственик няма да стана на дните си къси,

че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,

защото не съм притежател дори на дъха си.

Тогава защо да си купя стени от бетон,

да казвам че те са ми къща, отрупана с вещи.

Земята да трепне, за миг ще остана без дом,

и моята собственост - само тегло върху плещите.

Не искам богатства, ни къщи, ни сигурност днес,

а само животът нестихващ – в очите ми –пламък

и обич, единствено обич, минаваща през

душата, която е моя и не е под наем.

 

© Деница Гарелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??