19.03.2022 г., 12:41 ч.  

Под наем 

  Поезия
321 7 10

Живея под наем, откакто неволно разбрах,

че собственик няма да стана на дните си къси,

че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,

защото не съм притежател дори на дъха си.

Тогава защо да си купя стени от бетон,

да казвам че те са ми къща, отрупана с вещи.

Земята да трепне, за миг ще остана без дом,

и моята собственост - само тегло върху плещите.

Не искам богатства, ни къщи, ни сигурност днес,

а само животът нестихващ – в очите ми –пламък

и обич, единствено обич, минаваща през

душата, която е моя и не е под наем.

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??