19 mar 2022, 12:41  

Под наем 

  Poesía
387 7 10

Живея под наем, откакто неволно разбрах,

че собственик няма да стана на дните си къси,

че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,

защото не съм притежател дори на дъха си.

Тогава защо да си купя стени от бетон,

да казвам че те са ми къща, отрупана с вещи.

Земята да трепне, за миг ще остана без дом,

и моята собственост - само тегло върху плещите.

Не искам богатства, ни къщи, ни сигурност днес,

а само животът нестихващ – в очите ми –пламък

и обич, единствено обич, минаваща през

душата, която е моя и не е под наем.

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??