Закъснели стихове.

Думите отново са отровени.

Зад маските - излъгани.

А толкова неща искам да споделя...

Удачни - неудачни мигове,

                                                  слова...
разпилени сред стени съборени - 

Крепостта, пред моята душа.

Стените й са меко казано порутени.

Заблудена бях от собствената си 

                                                   лъжа,

и в тишина,

              открих, че истината не боляла

                                                             толкова...

                                                   Слова...,

неизречени слова.

Мечтите ми меняха се със часовете,

и ден със ден не си приличаше.
Научих се, да си съжителствам

                                        със болката.

                                            И днес,
                                       сме вече най-добри 

                                                         приятелки...

04. 2012 г. - К.И.