10.12.2014 г., 7:46

Под плена

493 0 0

Закъснели стихове.

Думите отново са отровени.

Зад маските - излъгани.

А толкова неща искам да споделя...

Удачни - неудачни мигове,

                                                  слова...
разпилени сред стени съборени - 

Крепостта, пред моята душа.

Стените й са меко казано порутени.

Заблудена бях от собствената си 

                                                   лъжа,

и в тишина,

              открих, че истината не боляла

                                                             толкова...

                                                   Слова...,

неизречени слова.

 

Мечтите ми меняха се със часовете,

и ден със ден не си приличаше.
Научих се, да си съжителствам

                                        със болката.

                                            И днес,
                                       сме вече най-добри 

                                                         приятелки...

 

04. 2012 г. - К.И.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...