9 янв. 2019 г., 09:22

Под сенките на сенките на нощните дървета

593 2 3

Непонятно ми е

внезапното състрадание

на спрелите

пред входа дървета.

Сивият кораб

на постоянното ми

местообсебване

плува в мъгла.

Котвите

на толкова много сутрини

чакат

разлистени пасажери.

В прозорците

сенки

на разлистени

пасажери.

 

4.12.2018

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Стихотворението е инспирирано от "На Марина Цветаева" на Андрей Бели и разказа на Георгий Шах "И дърветата като конници", където той цитира "Черният човек" на Сергей Есенин.

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и за "Любими".
  • Благодаря, Стойчо, мнението ти е важно за мен, защото виждам, че си ценител и компетентен. Винаги съм искала да превеждам. Това ми помага и за личното творчество. Струва ми се обаче, че превеждането повече ми се удава. Но още имам много да уча.
  • Толкова асоциации предизвика в мен това стихотворение, че не бих могъл да не го отбележа!
    Харесва ми!
    За да превеждаш руска поезия, освен език,е необходимо да се чете дълбоко в корените й!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...