Под сенките на сенките на нощните дървета
Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб
на постоянното ми
местообсебване
плува в мъгла.
Котвите
на толкова много сутрини
чакат
разлистени пасажери.
В прозорците –
сенки
на разлистени
пасажери.
4.12.2018
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены