Jan 9, 2019, 9:22 AM

Под сенките на сенките на нощните дървета

  Poetry
588 2 3

Непонятно ми е

внезапното състрадание

на спрелите

пред входа дървета.

Сивият кораб

на постоянното ми

местообсебване

плува в мъгла.

Котвите

на толкова много сутрини

чакат

разлистени пасажери.

В прозорците

сенки

на разлистени

пасажери.

 

4.12.2018

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Стихотворението е инспирирано от "На Марина Цветаева" на Андрей Бели и разказа на Георгий Шах "И дърветата като конници", където той цитира "Черният човек" на Сергей Есенин.

Comments

Comments

  • Благодаря и за "Любими".
  • Благодаря, Стойчо, мнението ти е важно за мен, защото виждам, че си ценител и компетентен. Винаги съм искала да превеждам. Това ми помага и за личното творчество. Струва ми се обаче, че превеждането повече ми се удава. Но още имам много да уча.
  • Толкова асоциации предизвика в мен това стихотворение, че не бих могъл да не го отбележа!
    Харесва ми!
    За да превеждаш руска поезия, освен език,е необходимо да се чете дълбоко в корените й!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...