9.01.2019 г., 9:22

Под сенките на сенките на нощните дървета

592 2 3

Непонятно ми е

внезапното състрадание

на спрелите

пред входа дървета.

Сивият кораб

на постоянното ми

местообсебване

плува в мъгла.

Котвите

на толкова много сутрини

чакат

разлистени пасажери.

В прозорците

сенки

на разлистени

пасажери.

 

4.12.2018

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Стихотворението е инспирирано от "На Марина Цветаева" на Андрей Бели и разказа на Георгий Шах "И дърветата като конници", където той цитира "Черният човек" на Сергей Есенин.

Коментари

Коментари

  • Благодаря и за "Любими".
  • Благодаря, Стойчо, мнението ти е важно за мен, защото виждам, че си ценител и компетентен. Винаги съм искала да превеждам. Това ми помага и за личното творчество. Струва ми се обаче, че превеждането повече ми се удава. Но още имам много да уча.
  • Толкова асоциации предизвика в мен това стихотворение, че не бих могъл да не го отбележа!
    Харесва ми!
    За да превеждаш руска поезия, освен език,е необходимо да се чете дълбоко в корените й!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...