Под сенките на сенките на нощните дървета
Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб
на постоянното ми
местообсебване
плува в мъгла.
Котвите
на толкова много сутрини
чакат
разлистени пасажери.
В прозорците –
сенки
на разлистени
пасажери.
4.12.2018
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени