МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1020 4093
9.01.2019 г., 9:22 ч.

Под сенките на сенките на нощните дървета 

  Поезия
433 2 3

Непонятно ми е

внезапното състрадание

на спрелите

пред входа дървета.

Сивият кораб

на постоянното ми

местообсебване

плува в мъгла.

Котвите

на толкова много сутрини

чакат

разлистени пасажери.

В прозорците –

сенки

на разлистени

пасажери.

 

4.12.2018

© Мария Димитрова Всички права запазени

Стихотворението е инспирирано от "На Марина Цветаева" на Андрей Бели и разказа на Георгий Шах "И дърветата като конници", където той цитира "Черният човек" на Сергей Есенин.

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и за "Любими".
  • Благодаря, Стойчо, мнението ти е важно за мен, защото виждам, че си ценител и компетентен. Винаги съм искала да превеждам. Това ми помага и за личното творчество. Струва ми се обаче, че превеждането повече ми се удава. Но още имам много да уча.
  • Толкова асоциации предизвика в мен това стихотворение, че не бих могъл да не го отбележа!
    Харесва ми!
    За да превеждаш руска поезия, освен език,е необходимо да се чете дълбоко в корените й!
Предложения
: ??:??