Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб
на постоянното ми
местообсебване
плува в мъгла.
Котвите
на толкова много сутрини
чакат
разлистени пасажери. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Стихотворението е инспирирано от "На Марина Цветаева" на Андрей Бели и разказа на Георгий Шах "И дърветата като конници", където той цитира "Черният човек" на Сергей Есенин.