19 нояб. 2015 г., 17:56

Под шипковия, нисък храст на дните...

Поэзия

714 1 8

Под шипковия, нисък храст на дните -
душа съм скътала, крило съм свила...
На зазоряване - броя бодлите,
в плътта ми остри връхчета забили...

Броя сълзите бистри на Земята,
които хората "роса" наричат...
Говоря на езика на Цветята -
най-простия в Света език - "ОБИЧАМ"...

Бодлите шипкови - събирам в шепи.
А по кръвта отровата пулсира...
Боли ме, че очите ни са слепи.
Боли ме, че Светът не го разбира.

Светът копае нефт. Копае злато.
Омраза сее. И война подклажда.
О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб.
И обич ражда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

РосиП (Росица Петкова)

Много вълнуващо!

2018-02-18T16:39:08+02:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Хубаво!!

2017-04-14T08:34:31+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб.
И обич ражда."

Все още... Чудо е...

Благодаря за удоволствието!

2015-11-21T20:31:43+02:00
nezemna (Неземна)

Ех, че хубаво!!! Браво!!!

2015-11-20T13:31:58+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Правя само една наложителна бележка. Нефтът е течност и не се копае.
По-добре ще е:

"Светът добива нефт. Добива злато."

Глаголът "копае" е оправдан само ако ни подтиква към заключението, че чрез нефта и златото светът си копае гроба. Може и така да е, но дори и тази скрита алегория, не може да оправдае действие, което не съществува - копаене на течност. Иначе стихът е хубав. Поздравление!

2015-11-20T00:19:51+02:00