19.11.2015 г., 17:56 ч.

Под шипковия, нисък храст на дните... 

  Поезия
550 1 8

Под шипковия, нисък храст на дните -
душа съм скътала, крило съм свила...
На зазоряване - броя бодлите,
в плътта ми остри връхчета забили...


Броя сълзите бистри на Земята,
които хората "роса" наричат...
Говоря на езика на Цветята -
най-простия в Света език - "ОБИЧАМ"...

 

Бодлите шипкови - събирам в шепи.
А по кръвта отровата пулсира...
Боли ме, че очите ни са слепи.
Боли ме, че Светът не го разбира.

 

Светът копае нефт. Копае злато. 
Омраза сее. И война подклажда.
О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб.
И обич ражда.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много вълнуващо!
  • Хубаво!!
  • "О, с колко смърт е бременна Земята!
    А още ражда хляб.
    И обич ражда."

    Все още... Чудо е...

    Благодаря за удоволствието!
  • Ех, че хубаво!!! Браво!!!
  • Правя само една наложителна бележка. Нефтът е течност и не се копае.
    По-добре ще е:

    "Светът добива нефт. Добива злато."

    Глаголът "копае" е оправдан само ако ни подтиква към заключението, че чрез нефта и златото светът си копае гроба. Може и така да е, но дори и тази скрита алегория, не може да оправдае действие, което не съществува - копаене на течност. Иначе стихът е хубав. Поздравление!
  • Поздравления!!!
  • !!!
  • Силно!
Предложения
: ??:??