Под шипковия, нисък храст на дните...
Под шипковия, нисък храст на дните -
душа съм скътала, крило съм свила...
На зазоряване - броя бодлите,
в плътта ми остри връхчета забили...
Броя сълзите бистри на Земята,
които хората "роса" наричат...
Говоря на езика на Цветята -
най-простия в Света език - "ОБИЧАМ"...
Бодлите шипкови - събирам в шепи.
А по кръвта отровата пулсира...
Боли ме, че очите ни са слепи.
Боли ме, че Светът не го разбира.
Светът копае нефт. Копае злато.
Омраза сее. И война подклажда.
О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб.
И обич ражда.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много вълнуващо!
-
Хубаво!!
-
"О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб.
И обич ражда."
Все още... Чудо е...
Благодаря за удоволствието! -
Ех, че хубаво!!! Браво!!!
-
Правя само една наложителна бележка. Нефтът е течност и не се копае.
По-добре ще е:
"Светът добива нефт. Добива злато."
Глаголът "копае" е оправдан само ако ни подтиква към заключението, че чрез нефта и златото светът си копае гроба. Може и така да е, но дори и тази скрита алегория, не може да оправдае действие, което не съществува - копаене на течност. Иначе стихът е хубав. Поздравление! -
Поздравления!!!
-
!!!
-
Силно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
