Nov 19, 2015, 5:56 PM

Под шипковия, нисък храст на дните...

Poetry

709 1 8

Под шипковия, нисък храст на дните -
душа съм скътала, крило съм свила...
На зазоряване - броя бодлите,
в плътта ми остри връхчета забили...

Броя сълзите бистри на Земята,
които хората "роса" наричат...
Говоря на езика на Цветята -
най-простия в Света език - "ОБИЧАМ"...

Бодлите шипкови - събирам в шепи.
А по кръвта отровата пулсира...
Боли ме, че очите ни са слепи.
Боли ме, че Светът не го разбира.

Светът копае нефт. Копае злато.
Омраза сее. И война подклажда.
О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб.
И обич ражда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

РосиП (Росица Петкова)

Много вълнуващо!

2018-02-18T16:39:08+02:00
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

Хубаво!!

2017-04-14T08:34:31+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"О, с колко смърт е бременна Земята!
А още ражда хляб.
И обич ражда."

Все още... Чудо е...

Благодаря за удоволствието!

2015-11-21T20:31:43+02:00
nezemna (Неземна)

Ех, че хубаво!!! Браво!!!

2015-11-20T13:31:58+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Правя само една наложителна бележка. Нефтът е течност и не се копае.
По-добре ще е:

"Светът добива нефт. Добива злато."

Глаголът "копае" е оправдан само ако ни подтиква към заключението, че чрез нефта и златото светът си копае гроба. Може и така да е, но дори и тази скрита алегория, не може да оправдае действие, което не съществува - копаене на течност. Иначе стихът е хубав. Поздравление!

2015-11-20T00:19:51+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0