Под старата лозница
Бъди отмора в тежките ми
нощи,
опивай като вино
отлежало,
бъди от обич бухващ хляб
във нощви
и като крина, обичта ни
сбрала.
Под старата лозница, там,
на двора,
ти повдигнù от чèлото
воала,
за да запеят песни всички
хора,
целунал ме, че тебе съм
избрала.
Във восъчната ябълка ще
припознаем
декора: навес със сушащи
билки,
сред чийто аромат ще си
мечтаем
във зимни дни, след ласки
жарки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
