Бъди отмора в тежките ми
нощи,
опивай като вино
отлежало,
бъди от обич бухващ хляб
във нощви
и като крина, обичта ни
сбрала.
Под старата лозница, там,
на двора,
ти повдигнù от чèлото
воала,
за да запеят песни всички
хора,
целунал ме, че тебе съм
избрала.
Във восъчната ябълка ще
припознаем
декора: навес със сушащи
билки,
сред чийто аромат ще си
мечтаем
във зимни дни, след ласки
жарки.
© Петя Кръстева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
