Под старите кестени
На сянка, под кестени, в парка говорят,
приятели, стари колкото тях.
Не виждат, не чуват, не спират да спорят,
а думите после обръщат на смях.
За младост в пролет, за идваща есен,
за дните, в които обичали страстно.
Когато животът им леел се в песен,
и в мрака не виждали нищо опасно.
За тяхната обич, жените красиви,
са водели битки , денем и нощем.
Но колко от тях били са щастливи,
това, никой не знае все още.
А кестенът, тихо поклаща глава,
напомня, че в този свят всичко старее.
В живота ще почнат да падат листа,
щастлив е само, който живее.
Явор Перфанов
27.08.2019 г.
Г. Оряховица
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Перфанов Все права защищены
