Под тополата

Аз виждам с очи си небеса,

сини -

необятна дива синева!

Аз виждам палеща дива искра -

слънце в тъмна душа!

Аз виждам все тия неща

и, щом ми поглед нагоре погледне,

носи ми вятър магия в кръвта!

Аз видях в миг

един,

сред на време в неспира,

как из високий връх

на топола красива

се коси ú с вятър заиграха!

И падаше листец по въздух,

сред нежности, хубост и есен,

пееха на сърце ми болно

за приказки песен!

И грейват подир

морни женски очи,

кога се пред тях лице появи

и с устни, ръце и гърди

ме туй  вдъхновение понесе,

щом ме до него притисна оная магия,

която от време сън  ми донесе!

                                                              01.10.2009

                                                              под тополата

                                                              ул. СРЕДНА ГОРА