1 oct 2009, 23:05

Под тополата

1.1K 0 1

Аз виждам с очи си небеса,

сини -

необятна дива синева!

Аз виждам палеща дива искра -

слънце в тъмна душа!

Аз виждам все тия неща

и, щом ми поглед нагоре погледне,

носи ми вятър магия в кръвта!

 

Аз видях в миг

един,

сред на време в неспира,

как из високий връх

на топола красива

се коси ú с вятър заиграха!

И падаше листец по въздух,

сред нежности, хубост и есен,

пееха на сърце ми болно

за приказки песен!

 

И грейват подир

морни женски очи,

кога се пред тях лице появи

и с устни, ръце и гърди

ме туй  вдъхновение понесе,

щом ме до него притисна оная магия,

която от време сън  ми донесе!

                                                              01.10.2009

                                                              под тополата

                                                              ул. СРЕДНА ГОРА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Данаилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...