Под тополата
Аз виждам с очи си небеса,
сини -
необятна дива синева!
Аз виждам палеща дива искра -
слънце в тъмна душа!
Аз виждам все тия неща
и, щом ми поглед нагоре погледне,
носи ми вятър магия в кръвта!
Аз видях в миг
един,
сред на време в неспира,
как из високий връх
на топола красива
се коси ú с вятър заиграха!
И падаше листец по въздух,
сред нежности, хубост и есен,
пееха на сърце ми болно
за приказки песен!
И грейват подир
морни женски очи,
кога се пред тях лице появи
и с устни, ръце и гърди
ме туй вдъхновение понесе,
щом ме до него притисна оная магия,
която от време сън ми донесе!
01.10.2009
под тополата
ул. СРЕДНА ГОРА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
