30 мая 2020 г., 10:06

Под въпрос

775 0 0

Дали пък вече с теб не сме се изживели

в други животи с други съдби...?
Дали ти вече бил си до мене
и сбъднали сме заедно всички мечти?!
Дали била съм дясното ти рамо,
а ти неотлъчно водил си ме за ръка...?
Дали преминали сме през това отдавна
и плащаме единствено грешките сега?! 
Дали душите преживяха всичките неща
и от обич са отдавна помъдрели...? 
Дали била съм вече майка, и сестра... жена... 
или сме тук, понеже пак не сме успели?! 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...