30 дек. 2008 г., 21:01

Под звездите

1.1K 0 0

Тази нощ реших да избягам някъде далече!
Тази нощ реших да бъда сам с мислите си!
Тази нощ реших да говоря със звездите,
за да мога да излекувам своята болка!

Хей, звездице, защо светиш тъй красиво?
Някога изпитвала ли си болката,
която ранява нашите души, во веки!?
Хей, звездице, как искам да съм като теб?

Искам да излея мъката си тази нощ,
за да мога да забравя нейните сини очи!
Кажи ми, звездице, защо Бог ми отне
онова красиво момиче, което ме накара
да се смея и да обичам истински!?

Тази нощ ще вървя бос под звездите,
за да измоля своята зла участ,
да бъда сам сред рояк звезди!
О, колко сте красиви и тъй далечни сте!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пацо Танчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....