21 янв. 2010 г., 20:58

Подарени чувства

816 0 0

Ето, подарявам ти любовта си,

 

вземи я, убий я, изхвърли я дори.

 

 

 

Ето, давам ти и чувствата си дори,

 

вземи ги, изгори ги

 

и на пепел направи ги.

 

 

 

Ето, вземи и самотата ми цяла,

 

вземи я, прибери я,

 

при теб завинаги  задържи я.

 

 

 

Ето, предавам ти и душата си,

 

вземи я, скрий я, скъсай, ако искаш ти.

 

 

 

Ето, ето, подарих ти всичко, което притежавах.

 

Върни ми само, само сърцето накрая!

 

 

 

 

 

За несподелената ми любов!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Таскова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...