Ето, подарявам ти любовта си,
вземи я, убий я, изхвърли я дори.
Ето, давам ти и чувствата си дори,
вземи ги, изгори ги
и на пепел направи ги.
Ето, вземи и самотата ми цяла,
вземи я, прибери я,
при теб завинаги задържи я.
Ето, предавам ти и душата си,
вземи я, скрий я, скъсай, ако искаш ти.
Ето, ето, подарих ти всичко, което притежавах.
Върни ми само, само сърцето накрая!
За несподелената ми любов!
© Емилия Таскова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
