Ето, подарявам ти любовта си,
вземи я, убий я, изхвърли я дори.
Ето, давам ти и чувствата си дори,
вземи ги, изгори ги
и на пепел направи ги.
Ето, вземи и самотата ми цяла,
вземи я, прибери я,
при теб завинаги задържи я.
Ето, предавам ти и душата си,
вземи я, скрий я, скъсай, ако искаш ти.
Ето, ето, подарих ти всичко, което притежавах.
Върни ми само, само сърцето накрая!
За несподелената ми любов!
© Емилия Таскова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
