21.01.2010 г., 20:58

Подарени чувства

811 0 0

Ето, подарявам ти любовта си,

 

вземи я, убий я, изхвърли я дори.

 

 

 

Ето, давам ти и чувствата си дори,

 

вземи ги, изгори ги

 

и на пепел направи ги.

 

 

 

Ето, вземи и самотата ми цяла,

 

вземи я, прибери я,

 

при теб завинаги  задържи я.

 

 

 

Ето, предавам ти и душата си,

 

вземи я, скрий я, скъсай, ако искаш ти.

 

 

 

Ето, ето, подарих ти всичко, което притежавах.

 

Върни ми само, само сърцето накрая!

 

 

 

 

 

За несподелената ми любов!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Таскова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...