И тъй, с непомилвано сърце,

едно дете расте и помъдрява

и чака две протегнати ръце,

а радост то на всекиго дарява.

Изоставено и непотребно,

подхвърлено и без подслон,

недохранено и дребно,

не знае истинския дом.

Ден след ден то чака търпеливо

две протегнати ръце,

да се гушне във прегръдката щастливо

на едно любящо майчино сърце.

Иска то да казва "мамо",

да си има и баща,

да се опре на мъжко рамо,

да не се страхува през нощта.

Вечер сънища сънува

и се смее през сълзи,

как със татко си палува,

а майка му поскарва се дори.

Но сутрин, щом очи отвори,

попада във реалността,

не иска с никой да говори,

затваря се във свойта самота.

Но ето, сънищата му се сбъдват

и вижда две усмихнати очи,

със мама заедно си тръгват,

вече има татенце дори.

И усмивка озарява

детското му личице,

от любов душата му се сгрява

и се смее от сърце.

Мили хора, погледнете

в тез разплакани очи,

любовта си подарете

на деца, които са сами!