11.08.2011 г., 13:23

Подарете любовта

653 0 1

И тъй, с непомилвано сърце,

едно дете расте и помъдрява

и чака две протегнати ръце,

а радост то на всекиго дарява.

 

Изоставено и непотребно,

подхвърлено и без подслон,

недохранено и дребно,

не знае истинския дом.

 

Ден след ден то чака търпеливо

две протегнати ръце,

да се гушне във прегръдката щастливо

на едно любящо майчино сърце.

 

Иска то да казва "мамо",

да си има и баща,

да се опре на мъжко рамо,

да не се страхува през нощта.

 

Вечер сънища сънува

и се смее през сълзи,

как със татко си палува,

а майка му поскарва се дори.

 

Но сутрин, щом очи отвори,

попада във реалността,

не иска с никой да говори,

затваря се във свойта самота.

 

Но ето, сънищата му се сбъдват

и вижда две усмихнати очи,

със мама заедно си тръгват,

вече има татенце дори.

 

И усмивка озарява

детското му личице,

от любов душата му се сгрява

и се смее от сърце.

 

Мили хора, погледнете

в тез разплакани очи,

любовта си подарете

на деца, които са сами!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...