И тъй, с непомилвано сърце,
едно дете расте и помъдрява
и чака две протегнати ръце,
а радост то на всекиго дарява.
Изоставено и непотребно,
подхвърлено и без подслон,
недохранено и дребно,
не знае истинския дом.
Ден след ден то чака търпеливо
две протегнати ръце,
да се гушне във прегръдката щастливо
на едно любящо майчино сърце. ...