Подари ми свят...
Да те познавам знам, е истинско богатство.
Не забождай в сетивата ми игла от злия свят.
Прости ми жаждата да търся "братството",
достигнала до Вярата, раздиплена от грях.
Прости ми правото да страдам влюбено
и моето домогване до земни очертания.
Не искам да е нямо, клисаво и дрипаво...
Чети по дланите – Съдбовните гадания.
Подари ми свят, където няма рани от любов.
Венец ми изплети, но не и от бодливите...
Аз искам да съм Божието...Твое съзерцание.
Не искай истините със измами да прикривам.
Смирено да поглъщам всичките сбогувания.
Светът да стане Светъл и да не боли...
На улея Животът е задръстен от обиди,
когато си убиваме надеждите сами.
Спаси ме от замръзване, притисната от кръста.
Не искай да ме разчленяваш на спасения.
Не ме лекувай с вечно, тленно притежание.
Така ми е вълшебно – Да съм Ничия…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
