Коледа е...
Ще ти подаря Времето...
онзи стар часовник,
който изхвърлих преди време...
Не зная... ще компенсирам ли
часовете, изгубени с мене...
Не зная... броил ли си
миговете, прекарани заедно
и пътите, когато
давил си се в мойте очи...
Не зная... дали ръцете още болят те,
попили всички мои сълзи...
Не зная... дали помниш тази любов...
Затова ще ти подаря... Времето,
а с него и бъдните дни,
за да има надежда...
че пак ще заспиваш,
притиснат в мойте гърди...
че пак ще имаме... Наши...
Общи мечти...
© Тони Димитрова Все права защищены