Подарък
На Стефан
Честит рожден ден, Обич моя!
Виж,
разсичат в средата й зимата
с нежни връхчета
смели кокичета.
Като тях съм и крехка,
и силна,
и е страшно, когато обичам.
Ако можеш, ме спри:
дишам вятър
мерят пулса ми, луди, вълните...
Уморен си? -
Подай ми веслата:
зная пътя -
от тук до звездите.
Спомен парещ от лед
и от камък
са браздите по твоите шепи -
дай ми болката! -
Вместо подарък,
позволи, в тях да сложа
сърцето си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Гецова Все права защищены
