На Стефан
Честит рожден ден, Обич моя!
Виж,
разсичат в средата й зимата
с нежни връхчета
смели кокичета.
Като тях съм и крехка,
и силна,
и е страшно, когато обичам.
Ако можеш, ме спри:
дишам вятър
мерят пулса ми, луди, вълните...
Уморен си? -
Подай ми веслата:
зная пътя -
от тук до звездите.
Спомен парещ от лед
и от камък
са браздите по твоите шепи -
дай ми болката! -
Вместо подарък,
позволи, в тях да сложа
сърцето си.
© Йорданка Гецова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
