17 янв. 2015 г., 18:08

Подарък

816 0 1

 

 

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

Аз искам да ми подариш подслон,

във две ръце, които ме прегръщат...

 

И две очи, които нощем, знам,

ще бдят над женската ми същност.

И дори във болка и обида, даже срам,

да не спират с топлина да ме обгръщат.

 

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

С пари не можеш да направиш дом, 

а само хубава, но празна... къща...

 

17.09.2014



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "С пари не можеш да направиш дом,

    а само хубава, но празна... къща"
    Добре казано. Браво Сияна!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...