byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421

17 янв. 2015 г., 18:08

Подарък

Поэзия

818 0 1

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

Аз искам да ми подариш подслон,

във две ръце, които ме прегръщат...

И две очи, които нощем, знам,

ще бдят над женската ми същност.

И дори във болка и обида, даже срам,

да не спират с топлина да ме обгръщат.

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

С пари не можеш да направиш дом,

а само хубава, но празна... къща...

17.09.2014

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...