Подарък

Poesía

813 0 1

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

Аз искам да ми подариш подслон,

във две ръце, които ме прегръщат...

И две очи, които нощем, знам,

ще бдят над женската ми същност.

И дори във болка и обида, даже срам,

да не спират с топлина да ме обгръщат.

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

С пари не можеш да направиш дом,

а само хубава, но празна... къща...

17.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

plama7 (Пламена Владимирова)

"С пари не можеш да направиш дом,

а само хубава, но празна... къща"
Добре казано. Браво Сияна!

2015-01-17T19:12:33+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0