Подарък

Poesía

812 0 1

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

Аз искам да ми подариш подслон,

във две ръце, които ме прегръщат...

И две очи, които нощем, знам,

ще бдят над женската ми същност.

И дори във болка и обида, даже срам,

да не спират с топлина да ме обгръщат.

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

С пари не можеш да направиш дом,

а само хубава, но празна... къща...

17.09.2014

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

plama7 (Пламена Владимирова)

"С пари не можеш да направиш дом,

а само хубава, но празна... къща"
Добре казано. Браво Сияна!

2015-01-17T19:12:33+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0