17.01.2015 г., 18:08

Подарък

810 0 1

 

 

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

Аз искам да ми подариш подслон,

във две ръце, които ме прегръщат...

 

И две очи, които нощем, знам,

ще бдят над женската ми същност.

И дори във болка и обида, даже срам,

да не спират с топлина да ме обгръщат.

 

Не искам да ми подаряваш телефон!

И кола не искам, нито вила... нищо!

С пари не можеш да направиш дом, 

а само хубава, но празна... къща...

 

17.09.2014



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "С пари не можеш да направиш дом,

    а само хубава, но празна... къща"
    Добре казано. Браво Сияна!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...