Нел (Наталия Иванова)
95 135
5 дек. 2008 г., 14:28

Подарък 

  Поэзия
759 0 4
 

Здравей! Чакаш ли някого?

Ще приседна до теб.

Не! Не питай за сълзите,

ще те излъжа:

Всичко ми е много, много наред!

Отдавна ли чакаш зората?

Новият ден, вдъхновен за приятелство?

Или ти харесва захвата на сивото?

Бодлите на мрака нима те направиха

по-силен, по-мъдър, вглъбен...

Не ти ли горчи от предателства?

Не погрозня ли красивото?

Нима още вярваш в ласкателства,

в обещания празни, в идола,

който набързо беше сглобен...

Не ми отговаряй!

Знам цялата истина

за болката на сивото,

за ледния вятър, замразил

и най-любимото

в твоята душевна степ...

Ах, извини ме, Приятелю,

ето, представям се:

Самота ме наричат, а сълзите...

тях

подарявам

на теб!

© Наталия Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??