Подарък
Здравей! Чакаш ли някого?
Ще приседна до теб.
Не! Не питай за сълзите,
ще те излъжа:
Всичко ми е много, много наред!
Отдавна ли чакаш зората?
Новият ден, вдъхновен за приятелство?
Или ти харесва захвата на сивото?
Бодлите на мрака нима те направиха
по-силен, по-мъдър, вглъбен...
Не ти ли горчи от предателства?
Не погрозня ли красивото?
Нима още вярваш в ласкателства,
в обещания празни, в идола,
който набързо беше сглобен...
Не ми отговаряй!
Знам цялата истина
за болката на сивото,
за ледния вятър, замразил
и най-любимото
в твоята душевна степ...
Ах, извини ме, Приятелю,
ето, представям се:
Самота ме наричат, а сълзите...
тях
подарявам
на теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Наталия Иванова Все права защищены
