22 мар. 2013 г., 20:50

Подарък

565 0 1

Вчера разбрах  колко е мило

да подариш пролетта.

Лесно е: пускаш в небето хвърчило,

за него завързваш мечта

 

и я изпращаш със сто заръки -

здраве, любов, красота -

по този свят, пълен със мъки,

с непостижими неща.

 

И подаряваш щастливи усмивки

в светлата, слънчева шир,

на славея нежните, чисти извивки,

радост, спокойствие, мир.

 

Тръгваш на път с детско хвърчило.

Правиш по-хубав света.

Вчера разбрах колко е мило

да подариш пролетта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...