Подарък
Събуждаш се на “двадеет и пет”,
просто утро, като всяко друго.
Очи отваряш – тъмнина пред теб,
дори и днес не става чудо.
Но ти смирено само се усмихваш,
днес е твоят ден, без отчаяние.
Като мъничко дете притихваш
и казваш пак познатото желание.
Вратата се отваря “Изненада”
и без да виждаш, назоваваш всеки глас.
Мечтата пак недоизречена, пропада,
“Приятели, поне си имам вас”.
Отново те спасява твоето смирение,
но дори в смеха ти болката струи.
Не ще загубиш ничие възхищение,
но поне веднъж пред мен кажи:
“Не е честно, това, което става!
Господи, не виждам Твоя свят, да възхваля!
Какво направих, че не се прощава?
Аз просто искам малко светлина.”
Но ти не искаш отговор, не търсиш обяснение,
това не е възмездие за порок.
Всеки внася, своето задължение,
Moira, това е скъп урок.
Нека има път по-лек да стана по-добра,
нека слънце да изгрее на денят й ярък!
Виждам, че голяма сила дал Си вместо светлина,
но Те моля, направи й тоз ПОДАРЪК.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мойра Все права защищены
