2 апр. 2005 г., 11:26

Подобно броеница

918 0 4

Дните ни

са като малки перлени мъниста,

прехвърляни

през пръстите на времето

подобно броеница ...

 

В очите топли,

разпаленият елмов пламък

е символ

на разливаща се нежност ...

 

По очните дъна

напуканите капиляри

се пръскат

в обич,

докато в зениците им просветва...

 

Душата

се разтапя като восък

от край до край във думите,

с които ме достигаш -

целувки,

капещи по дланите на тишината...

 

Пристъпвам

като в божи храм към теб,

а часовете

се разплисват до полуда

в отблясъци на мигове красиви...

 

От пламналите елмови дихания,

под звуците

на арфа тънкострунна

мънистата молитвени

изгарят,

а ние сме

от другата страна 

на циферблата на часовника,

застанали един до друг...

 

Пространството

около нас се разширява

и губим се в безкрая

на механизмите задвижващи

стрелките

на времето, което преминава ...

 

Секундомерът се върти,

а ние с теб сме там –

в градината

на чувствата разпалени,

където

времето въобще не съществува…

 

Стаили дъх сме заедно,

разтворени

в очакване от елмовия пламък...

 

Пристъпвам първа:

Целувам те.

Целуваш ме.

Усещане ...

Сърцето ми до теб се разтопява ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря
    Така е преминало - но ще го имам предвид
  • Има много анатомични понятия, които не подхождат за поезия. Огньовете на св. Елм не са на място и има повторения. Ако се посъкрати, ще бъде по-прилично.
  • До дъх ... до теб се разтопява
    Съвсем малка промяна направих
    Но си остава дъхаво
  • ...до дъх...Поздрави за стиха!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...