Apr 2, 2005, 11:26 AM

Подобно броеница 

  Poetry
691 0 4

Дните ни

са като малки перлени мъниста,

прехвърляни

през пръстите на времето

подобно броеница ...

 

В очите топли,

разпаленият елмов пламък

е символ

на разливаща се нежност ...

 

По очните дъна

напуканите капиляри

се пръскат

в обич,

докато в зениците им просветва...

 

Душата

се разтапя като восък

от край до край във думите,

с които ме достигаш -

целувки,

капещи по дланите на тишината...

 

Пристъпвам

като в божи храм към теб,

а часовете

се разплисват до полуда

в отблясъци на мигове красиви...

 

От пламналите елмови дихания,

под звуците

на арфа тънкострунна

мънистата молитвени

изгарят,

а ние сме

от другата страна 

на циферблата на часовника,

застанали един до друг...

 

Пространството

около нас се разширява

и губим се в безкрая

на механизмите задвижващи

стрелките

на времето, което преминава ...

 

Секундомерът се върти,

а ние с теб сме там –

в градината

на чувствата разпалени,

където

времето въобще не съществува…

 

Стаили дъх сме заедно,

разтворени

в очакване от елмовия пламък...

 

Пристъпвам първа:

Целувам те.

Целуваш ме.

Усещане ...

Сърцето ми до теб се разтопява ...

© Йоанна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря
    Така е преминало - но ще го имам предвид
  • Има много анатомични понятия, които не подхождат за поезия. Огньовете на св. Елм не са на място и има повторения. Ако се посъкрати, ще бъде по-прилично.
  • До дъх ... до теб се разтопява
    Съвсем малка промяна направих
    Но си остава дъхаво
  • ...до дъх...Поздрави за стиха!
Random works
: ??:??