Подранила пролет...*
Подранила пролет...*
Уж зима е:
но пролетта напира,
дърветата подлъгва да напъпят,
а развигора с топъл дъх не спира
да гони ланшните листа по пътят....
И тук-таме във кътчета усойни
снегът притихнал още не отстъпва,
но нивите сънуват вече знойни
сезони на узряване и жътва.
Пустеят птичите гнезда все още,
но може би и птиците, далече
с предчувствието на инстинкта мощен
насам в ята да са поели вече...
И хората се радват, и напират
във пролетта да тръгнат без посока,
до късно във нощта не се прибират
под звездното небе, о тъй дълбоко!...
Възторжено Животът се възражда
сам тайнството „цъфтене” не забравил,
а в хората-- неистовата жажда
за страст и плод във Любовта оставил...
... Но аз сега се моля... На кого ли?...
Едва ли знам, обаче съм уверен,
че може би и Бог със мен се моли,
а Той е винаги добронамерен
и ще спаси от хали закъсняли
сега нетърпеливите дървета...
... А всички влюбени, не остаряли,
ще се натискат в тайните кюшета...
Коста Качев,
10.02.2014.
* виж и метеорологината прогноза
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
