Искам да познавам света като дланта си,
със щурците вечер да пея,
като платна на кораб да разгърна мисълта си,
с кобалта на небето душата си да слея
и във погледа си тъмен слънцето да пусна,
а косите разпилени да дам
на вятър палуващ. Да откъсна
един миг от времето... и да знам -
да знам, че за последно истински живея -
да скътам пролетта във шепи.
Не с глас, със сърцето искам да се смея,
и треви да газя с стъпки леки, ...