Преди цяла година написах –
да си пратим добрите писма!
Всички хора, повярвах, добри са.
Всеки носи сърце и душа!

Всеки в утро красиво милее
да прегърне любим и деца.
Нека в този момент да запеем
и да пратим добрите писма!

На китарите свирим, амиго,
с Ивелина Цветкова сега.
Дани брани поредната книга.
Тя очаква да види света.

„Над Балкана прелита надежда“.
На небето изписва „Ура!“.
„За поета всемирът се свежда“
до искрящи над слово лица!

На живота портретът е ясен –
път, по който минаваш с очи
за любов към човека прекрасен,
за когото сърцето хвърчи!

Знам, че дама в реално ги чака.
Тя приема добрите писма.
Тя решава – подава ми знака:
„Да изкажем финални слова“.

Многоточко в дома се прибира.
Под елхата подаръкът спи.
Нежен ангел в душите намира
топлина, над която да бди.

На плика ми танцува калинка.
На небето будува луна.
Да застанем, другари, за снимка
и да кажем: „Добрите писма!“.