Подробности
Отвън ще спиш довечера, сърце,
аз няма да те каня в мене тази вечер.
Солени мигли на разплакано дете
по ледени прозорци пак се стичат...
Горча във орбитите на копнеещи зеници
и кожата ми тръпне над изпръхнала земя.
Дали ще мога да живея пак със птиците
или крилете ми от мен със тебе отлетяха?
Ще сричаш ли със мен красиви невъзможности?
Написах ги, когато тя усмихваше лицето ти...
С писеца се опитах да изпия обещания отровени
и сталактитни остриета се забиха в кожата ми...
Аз тази сутрин сипвам вечерта във чашата си,
с очи разбърквам нашите раздиплени съдби...
Ръкав попива няколко търкулнати подробности,
събрали мокри тишини от чифт излъгани очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
