29 дек. 2008 г., 15:38

Подслон

Поэзия

799 0 28

Подслон

Грешките, изплетени в небе,
мълчания
бездрешни
сипят...

Цвета не смей да му крадеш,
откъснеш ли -
вина
ще вдишаш...

Сълзи от самота скроих,
душата
залезно
заплака...

Подслон и бе Любов във стих...
От мислите
твои -
палачи!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kopele (Ирен Попова)

Страшно пишеш!!!

2009-01-05T02:01:49+02:00
Сентполия (Любослава)

Изключително хубаво, Таня!

2008-12-30T11:29:51+02:00
smile1 (Валка)

Хареса ми!Поздрави Танечка!

2008-12-30T10:13:37+02:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Хареса ми!

2008-12-30T08:35:22+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Ами Таня, направила си не компромис, а компромат на ритъма. Съжалявам, но тия "тайни палачи" накрая се явяват като лист от салата в порция ядене - не става за ядене, но е там, защото уж било по-красиво.

Иначе погледнато, Таня, стихът има заложби. Весела Нова Година!

2008-12-30T02:41:41+02:00