Подслон
Грешките, изплетени в небе,
мълчания
бездрешни
сипят...
Цвета не смей да му крадеш,
откъснеш ли -
вина
ще вдишаш...
Сълзи от самота скроих,
душата
залезно
заплака...
Подслон и бе Любов във стих...
От мислите
твои -
палачи!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
