5 мар. 2022 г., 17:32

Подземно

741 0 1

Стъпки стръмни, страшни.
Прашна, пуста стълба.
Няма никой тука,
всички вече спят.
Спят тук сън незнаен.
Сън зара́зен спят.
Чуй! – сграбчва те веднага
мъртва, грозна врява.
Гълта всяка капка
жива,
що остана.
Тръгвай! Тръгвай!
Унес те обхвана.
Няма време.
Сив кошмар лети
над твойто бледно че́ло.
Празен пъклен поглед,
втренчен в плахите очи.
Хлад
разяде всеки спомен.
Всяка мисъл стърже глъч.
Дишаш черен мраз и плесен.
Ступор гнусен
близна лявата страна.

Настани се по-дълбоко
в мократа земя;
мека яма,
друго няма
никога да има.
Студ червив и
кален задух
в шепот вкупом съскат:
„Долу винаги си бил,
тая стълба е измама.
Тука само сън спасява.
Спи незнайни сънища безкрайни.
Стискай силно там очите,
скоро те сами ще сраснат,
ти, скелет смешен, стъпкан.“

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© По Йо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...