5 мар. 2022 г., 17:32

Подземно

740 0 1

Стъпки стръмни, страшни.
Прашна, пуста стълба.
Няма никой тука,
всички вече спят.
Спят тук сън незнаен.
Сън зара́зен спят.
Чуй! – сграбчва те веднага
мъртва, грозна врява.
Гълта всяка капка
жива,
що остана.
Тръгвай! Тръгвай!
Унес те обхвана.
Няма време.
Сив кошмар лети
над твойто бледно че́ло.
Празен пъклен поглед,
втренчен в плахите очи.
Хлад
разяде всеки спомен.
Всяка мисъл стърже глъч.
Дишаш черен мраз и плесен.
Ступор гнусен
близна лявата страна.

Настани се по-дълбоко
в мократа земя;
мека яма,
друго няма
никога да има.
Студ червив и
кален задух
в шепот вкупом съскат:
„Долу винаги си бил,
тая стълба е измама.
Тука само сън спасява.
Спи незнайни сънища безкрайни.
Стискай силно там очите,
скоро те сами ще сраснат,
ти, скелет смешен, стъпкан.“

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© По Йо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...