Приятелят ти сепнато се спря,
когато ме видя към вас от мрака
да приближавам. Изненадан „Бря…”
отрони само и замлъкна, сякаш
е онемял. Развяла плащ мъглив,
обгръщаше ни столичната нощ.
Безшумен като плътеник* нежив
от сянката към вас с изваден нож
пристъпих аз. По-тъмни от нощта
и по-дълбоки, твоите очи
ме гледаха, и толкова неща
ме питаха. А вместо да мълчи, ...