6 янв. 2010 г., 16:17

Поет 

  Поэзия » Другая
635 0 2

Кой те в люлка люля

и води те, човеко, по стръмното,

кой те в песни възпя

и те будеше с огън сред тъмното;

кой те милваше с мак

и с тревица, дъхтяща на пролети,

кой до родния праг

с теб, човеко, мечтал бе за полети;

кой сред кървава бран

с теб умираше, после – възкръсваше,

кой вървя поруган,

но на хулите с вяра отвръщаше;

кой добрата земя

в топли длани до свойта гръд скъта,

кой за нея горя

и превърна се в паметен въглен...

Кой посреща днес с теб

и изпраща пак бури и жерави?!

 

Той е само поетът,

несмилаем за земните червеи!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бъдещето ти е ясно-ще станеш известен писател, на който сума ти хора ще са почитатели! Едната почитателка може и да съм аз. Вълшебно е!
  • Напомня ми някак на поезията на Смирненски Харесах !
Предложения
: ??:??